Зелената среда

Много градски паркове следват познатата формула: високи дървета над добре подстригани тревни площи, без почти нищо, растещо между тях.

Ново изследване от Университета на Куинсленд твърди, че този визуално подреден дизайн пропуска важен екологичен слой - средната растителност.

Публикувано в BioScience, проучването разглежда защо храсти и малки дървета с височина между приблизително 1 и 10 метра често липсват от градските обществени пространства и защо възстановяването им би могло да подобри биоразнообразието, да засили градските екосистеми и да създаде по-разнообразни преживявания за хората.

Липсващият Среден Слой

Средната растителност включва храсти, гъсти кустарници и по-малки дървета, които се намират между покриващото земята и върховото дървено покривало. Според еколога д-р Никола Сокхил, този слой е бил систематично намален в много паркове, формирани от английски ландшафтен архитектурен стил, който е предпочитал отвореността и подредеността от 19-и век.

Този дизайн може да изглежда нареден, но може да е екологично пестелив. Малките птици и други животни често зависят от гъстата растителност за храна, пристанище и безопасно движение из ландшафта. В градовете, където развитието и урбанизацията вече намаляват естествените среди, отсъствието на този среден слой може да остави дивата природа с по-малко места за хранене, криене и придвижване.

Изследователите твърдят, че парк може да съдържа изобилие от тревна площ и зрели дървета, докато все пак предлага относително слабо място за обитаване.

Защо Това Е Важно За Хората

Проблемът не е само за биоразнообразието. Градските зелени пространства също формират ежедневния човешки контакт с природата. Повече от половината от световното население в момента живее в градове и за много хора местен парк може да бъде техният основен дневен контакт с природата. Това прави качеството и сложността на градската растителност все по-важно.

Изследването се основава на налични доказателства, показващи, че излагането на природата се свързва с ползи като по-ниско ниво на стрес, възстановено внимание и подобрено ментално благополучие. По-гъстото засаждане може също да направи зелените площи по-потапящи.

Вместо да виждат само открити тревни площи и изолирани дървета, посетителите могат да изпитат различни текстури, височини, местообитания и степени на защитеност в един и същи парк.

Безопасността Не Изисква Голи Паркове

Един от честите аргументи срещу гъстите храсти е, че те могат да намалят видимостта и да направят обществените пространства по-малко сигурни. Изследователите не предлагат да пълнят всеки парк с гъста растителност. Вместо това те предлагат стратегическо засаждане.

Доброто осветление, ясните гледни линии и внимателният избор на видове растения могат да позволят на по-гъстите райони да съществуват заедно с открити рекреационни пространства. Хората, които предпочитат тревни площи и широки гледки, все още могат да ги използват, докато други могат да се движат през по-затворени, богати на природа области.

Целта е разнообразие, вместо да се замести един равномерен дизайн с друг.

Местните Растения Могат Да Изискват По-Малко Работа

Професор Ричард Фулър, съавтор на изследването, също посочи едно практично предимство: установената родна средната растителност може да изисква по-малко интензивна поддръжка от обичайните тревни площи. Тревни площи изискват повтарящо се косене, поливане и време на персонала.

Родните храсти и малки дървета, след като се засадят, могат да изискват по-малко ресурси, докато поддържат по-сложна екосистема. Изборът на видове е важен. Фулър твърди, че растенията, собствени на даден район, често са особено ценни, защото местната дива природа вече е адаптирана да ги използва за пристанище и храна.

Изследването подчертава Кингс Парк в Пърт като пример за голям градски парк, който успешно съчетава обществена рекреация с значителни площи на гъст девственит.

Не Всеки Парк Трябва Да Изглежда Еднакво

Една от най-силните препоръки на изследването е да спрем да третираме градското зелено пространство като един общ дизайн категория. Вместо да даваме на всеки парк същата комбинация от тревни площи и високи дървета, градовете биха могли да създадат мрежа от различни пространства: открити рекреационни площи, сянка площи, плътно засадени убежища и зони, фокусирани върху биоразнообразието.

Сокхил описва това като градски подход на пачуърк, където различните паркове изпълняват различни екологични и социални роли. Това може да направи градските пейзажи по-устойчиви, като дава на жителите по-широк спектър от преживявания. Резултатите не значат, че откритите тревни площи нямат място в градовете.

Те остават полезни за спорт, събирания и рекреация. Аргументът е, че те не биха трябвало да доминират във всяко зелено пространство. По-обогатен градски парк може да се нуждае от повече от дървета и трева. С възстановяването на храсти и по-малки дървета, планировете може да създадат места, които са по-полезни за дивата природа, по-интересни за хората и, в някои случаи, по-лесни за поддържане с течение на времето.