Тайните пътници

Дълбоко под повърхността на югоизточната част на Тихия океан изследователи са регистрирали необичайно взаимодействие между два много различни вида дълбоководни животни.

Малки ракообразни, подобни на скариди, са наблюдавани да се прикрепят към телата на гигантски морски паяци, като очевидно използват много по-големите животни като своеобразен подвижен транспорт.

Наблюденията, публикувани в списание Ecology, са направени край Чилийския склон и показват, че това поведение може да е нещо повече от случайна среща.

Неочаквана среща

По-малките животни са амфиподи от вида Mesopleustes abyssorum. Техните значително по-големи гостоприемници са гигантски морски паяци от вида Colossendeis colossea.

Изследователи, ръководени от Хорхе Перес-Шултхайс от Националния музей по естествена история на Чили, са наблюдавали тази връзка с помощта на дистанционно управлявания подводен апарат SuBastian, докато изследвали дълбоководното морско дъно.

Първата среща е регистрирана в стръмен скалист подводен каньон на дълбочина 3155 метра. Два по-големи амфипода са били прикрепени към сетивните и репродуктивните придатъци на морския паяк, а по-малка женска се е държала по-назад за един от дългите му крака.

Животните не са се намирали просто върху гостоприемника. Те са изглеждали здраво прикрепени към него, което предполага, че поддържането на контакт с движещия се морски паяк е било важно за тях.

Поведението се повторило

Едно-единствено наблюдение лесно би могло да бъде определено като случайност. Само четири дни по-късно обаче изследователите отново са попаднали на същия тип взаимодействие.

Втората среща се е състояла на около 225 километра от първото място и на дълбочина 2698 метра. Два големи амфипода са били прикрепени към друг гигантски морски паяк.

Амфиподите са използвали дълги, подобни на нокти структури в краищата на крайниците си, за да се задържат здраво. Фактът, че поведението е наблюдавано два пъти на значително отдалечени едно от друго места, е накарал изследователите да предположат, че тази връзка може да е сравнително често срещана в тази част на дълбоководния югоизточен Тих океан.

Защо се возят?

Учените все още не знаят точно каква полза получават амфиподите от придвижването си върху морските паяци, но са възможни няколко обяснения.

Най-очевидното е транспортирането. Mesopleustes abyssorum са слаби плувци, така че прикрепването към подвижно животно може да им помогне да се придвижват на по-големи разстояния по морското дъно, отколкото биха могли сами.

Морските паяци могат да служат и като своеобразни подвижни места за срещи. В огромна среда, в която отделните животни могат да се намират на голямо разстояние едно от друго, придвижването върху един и същ гостоприемник потенциално може да улесни срещата с партньори за размножаване.

Друга възможност е защитата. Оставането върху много по-голямо животно може да направи амфиподите по-трудна плячка за някои хищници.

Възможно е да има значение и храната. Дълбоководната среда е място, където хранителните ресурси могат да бъдат оскъдни и неравномерно разпределени. Придвижването с подвижен гостоприемник може да помогне на малките ракообразни да достигнат до места с повече хранителни частици, носещи се във водата или натрупани по морското дъно.

Дълбоководният живот остава загадка

Откритието е особено интересно именно защото на тези дълбочини е възможно да се наблюдава много малка част от живота в естествената му среда. Голяма част от знанията на учените за дълбоководните животни идва от екземпляри, събрани с мрежи или друго оборудване за вземане на проби. Те могат да разкрият много за анатомията и генетиката, но не непременно за естественото поведение на животните.

Роботизираните подводни апарати като SuBastian позволяват на изследователите да наблюдават животните в естествената им среда и да откриват взаимодействия, които иначе биха останали незабелязани.

Проучването все още не доказва дали амфиподите целенасочено търсят морски паяци или дали тази връзка им осигурява измеримо предимство за оцеляване.

Според изследователите ще са необходими допълнителни наблюдения на животните в естествената им среда, генетични изследвания на популациите и проучвания на хранителната им екология, за да се установи дали става дума за случаен контакт, стратегия за разпространение или специализирана адаптация към живота по дълбоководното морско дъно.

Засега тези наблюдения показват колко много все още остава скрито в дълбините на океана. Дори едно миниатюрно ракообразно, вкопчило се в крака на морски паяк, може да разкрие екологична връзка, която учените никога досега не са документирали.