Скрито биоразнообразие

Австралийските пръчици насекоми са истински майстори на прикриването. Формата и окраската им позволяват да се сливат с листата и клоните, така че дори едри екземпляри могат да останат незабелязани.

Ново изследване обаче показва, че учените също са пропуснали важни различия между някои от тези на пръв поглед познати насекоми.

Подробният анализ на рода Anchiale разкрива два нови вида и връща още един вид към научно признатия му статут.

Пет вида вместо два

Изследователите са проучили австралийските представители на рода Anchiale, като са съчетали няколко независими източника на информация. Анализирани са ДНК данни, музейни екземпляри, наблюдения в природата, сведения от граждански научни инициативи и информация за насекоми, отглеждани в плен.

Резултатите променят съществено досегашната представа за групата. Това, което дълго време е било приемано за два вида, всъщност представлява пет отделни вида.

Представителите на рода са разпространени от северната част на Нов Южен Уелс през крайбрежните райони на Куинсланд до тропическите части на северна Австралия. Проучването е публикувано в научното списание Austral Entomology.

Интересното е, че тези насекоми не са рядкост за наблюдателите. В платформите iNaturalist и Atlas of Living Australia са събрани около 1100 наблюдения на представители на рода. Въпреки това някои от видовете са останали неразграничени в продължение на години.

Вид, скрит пред очите на учените

Един от най-интересните резултати е свързан с насекомо, което отдавна е познато на изследователи и любители на насекомите. Сравняването на генетични данни с музейни екземпляри, полеви наблюдения и сведения от граждански научни инициативи показало, че то всъщност е отделен вид.

Така Anchiale robusta е признат като самостоятелен вид, след като в продължение на десетилетия е бил погрешно определян.

Случаят показва защо определянето на видовете не може винаги да се основава единствено на външния им вид. Две насекоми могат да изглеждат много сходно, но генетичните анализи и внимателното изследване на екземплярите да разкрият съществени биологични различия.

Женските на Anchiale robusta могат да достигнат приблизително 16 сантиметра дължина. Видът обитава крайбрежни тропически гори в северната част на Куинсланд, в район от Тъли до северно от Куктаун.

Необичайните яйца на нов вид

Учените са описали и Anchiale mabiensis – нов вид, открит в гората Маби на платото Атертън в Куинсланд.

Той се отличава не само с размерите и формата си, но и с особеност в структурата на яйцата. Изследователите са установили характерен капак на яйчната обвивка, какъвто досега не е бил описван при пръчиците насекоми или при най-близките им родственици.

Тази особеност дава на учените още един надежден белег за разграничаване на вида и същевременно поставя нови въпроси за развитието на неговата репродуктивна система.

Anchiale mabiensis е по-малък и по-строен от A. robusta и достига приблизително 11,5 сантиметра дължина. Засега е известен от ограничен район на платото Атертън и от Бабинда в Куинсланд.

Защо правилното определяне е важно

Изследването не е просто упражнение по класификация. Точното разграничаване на видовете може да има значение и за разбирането на техните популации и въздействието им върху растителността.

Един от представителите на групата е известен със способността си при определени условия да образува много големи популации, които могат да доведат до значително изяждане на листната маса на дърветата. Новото изследване показва, че тази група всъщност включва повече от един вид.

Това има значение и за бъдещото управление на въздействието върху горското стопанство и селското стопанство, тъй като по-точното разграничаване на видовете ще помогне на учените да разберат по-добре кога и къде възникват подобни масови увеличения на числеността.

Възможен е и още един вид

Изследователите смятат, че историята може да не приключва с тези две открития. В района на Кейп Йорк е установен потенциално още един все още неописан вид, но засега няма достатъчно екземпляри, за да бъде потвърдено, че става дума за отделен вид.

Това е типично предизвикателство при изучаването на биоразнообразието. Едно необичайно насекомо или единично наблюдение невинаги са достатъчни за официалното признаване на нов вид. Учените трябва да разполагат с достатъчно данни, за да установят дали наблюдаваните различия са постоянни и представляват самостоятелна биологична група. Новото проучване показва колко много може да се промени научното разбиране дори за насекоми, които отдавна са познати.

Съчетаването на генетични анализи, музейни колекции, наблюдения в природата и исторически данни е разкрило различия, които преди са останали незабелязани.

За човек, който срещне голяма пръчица насекомо в градината или сред природата, това може да изглежда като обикновено наблюдение на познат вид. В действителност обаче подобна среща може да е част от по-голяма научна загадка. Австралийското биоразнообразие продължава да разкрива нови подробности, дори там, където учените смятат, че вече познават добре местните видове.