Застрашени диви пчели

Дивите медоносни пчели са по-рядко срещани от отглежданите от пчелари, но са важни за биоразнообразието в Европа.

Ново изследване предупреждава, че популациите им са под сериозен натиск и могат рязко да намалеят без приток на пчели от управлявани семейства.

Скрита част от живота на пчелите

Западната медоносна пчела, Apis mellifera, обикновено се свързва с кошерите, поддържани от пчелари. Някои пчелни семейства обаче живеят самостоятелно в природата или в райони с минимална човешка намеса. Те се заселват в хралупи на стари дървета, пукнатини в скали и други защитени места, където се размножават и намират храна без редовна човешка грижа.

Изследователите изчисляват, че свободно живеещите семейства представляват около една шеста от популацията на медоносните пчели в Европа. Те са важни не само заради числеността си, но и защото показват как пчелите оцеляват в условия, които са по-малко контролирани от тези в кошерите.

Границата между управляваните и свободно живеещите семейства не е напълно ясна. Пчелите могат естествено да преминават от едната група в другата. Рояк, напуснал управляван кошер, може да създаде ново семейство в хралупа на дърво, а млади майки от управлявани семейства могат да се чифтосват с търтеи от свободно живеещи колонии.

Сериозен спад на популациите

Проучване, публикувано в Conservation Science and Practice, анализира данни от наблюдения на свободно живеещи пчелни семейства в няколко европейски държави. Изследователите съчетават информация за оцеляването на колониите с модели на популационната динамика, за да изчислят как биха се променили популациите без постоянен приток на пчели от управлявани семейства.

Резултатите показват, че при разглежданите условия медианният спад би бил приблизително 56% за период от 10 години. Този резултат е от основно значение при оценката на природозащитния статус на дивите медоносни пчели в Европейския съюз.

Ситуацията обаче не е еднаква навсякъде. В някои райони все още има сравнително стабилни свободно живеещи колонии, докато други популации изглеждат значително по-уязвими. В Англия например са документирани колонии, които остават относително стабилни, докато няколко популации в други части на Европа са под по-силен натиск.

Изследователите подчертават и че наличните данни все още са непълни. Над 1600 места за гнездене са документирани в 15 държави, но за много части на Европа липсва цялостна информация за размера на популациите и дългосрочните промени в числеността им.

Защо генетичното разнообразие е важно

Свободно живеещите колонии могат да съдържат ценни генетични характеристики. За разлика от управляваните семейства, някои диви популации са изложени на природни и биологични фактори без същата степен на човешка намеса. Това създава възможност естественият подбор да благоприятства характеристики, които помагат на колониите да се приспособяват към местните условия.

Свободно живеещите пчели в Европа могат също да съхраняват генетични характеристики, свързани с регионални разновидности на медоносната пчела, които са станали по-рядко срещани сред управляваните популации.

За учените това прави дивите колонии нещо повече от отделни групи пчели, живеещи извън кошерите. Те могат да бъдат естествен резерв от генетично разнообразие, който да помогне за разбирането на устойчивостта, поносимостта към заболявания и способността на пчелите да се адаптират към промените в околната среда.

Няколко заплахи действат едновременно

Спадът в числеността изглежда няма една-единствена причина. Важен фактор е наличието на подходящи места за гнездене. Свободно живеещите колонии се нуждаят от защитени пространства, а намаляването на старите дървета с естествени хралупи може да ограничи възможностите им за заселване.

Промените в ландшафта също могат да намалят разнообразието и наличието на цъфтящи растения, които осигуряват на пчелите прашец и нектар.

Паразитите и патогените са още едно сериозно предизвикателство. Сред най-известните заплахи за здравето на медоносните пчели е акара вароа, докато излагането на селскостопански химикали също може да повлияе на оцеляването на колониите.

Изследователите посочват и промени, свързани със съвременното пчеларство, развъждането и преместването на пчелни семейства.

Какво означава статутът „застрашен“

Международният съюз за опазване на природата е класифицирал дивите медоносни пчели в Европейския съюз като застрашени. Тази оценка разглежда свободно живеещите популации като отделен природозащитен проблем, въпреки че те принадлежат към същия вид като медоносните пчели, отглеждани от пчелари.

Оценката се основава на способността на свободно живеещите популации да се поддържат без постоянна човешка помощ. От тази гледна точка популация, която до голяма степен зависи от появата на нови колонии от управлявани кошери, не показва същата степен на независимост като самоподдържаща се дива популация.

Защита на естествените места за гнездене

Според изследователите опазването на свободно живеещите медоносни пчели трябва да включва и средата, в която те оцеляват. Старите дървета, разнообразната растителност и естествено оформените ландшафти могат да осигурят както места за гнездене, така и необходимите хранителни ресурси.

Също толкова важно е наблюдението на популациите. По-добрите данни за оцеляването, размножаването и разпространението на колониите биха помогнали на учените да установят кои популации са стабилни, кои намаляват и кои са особено изолирани.

Новите резултати насочват вниманието към една по-малко позната страна на опазването на медоносните пчели. Защитата им не може да се ограничава само до управляваните кошери. Свободно живеещите пчели също се нуждаят от подходящи условия, за да оцелеят самостоятелно, което прави опазването им важна част от съхраняването на биоразнообразието в Европа.