Градски Птици Учат

Сулфурните кокатуи на Сидни се превърнаха в неочакван пример за това как социалното учене може да оформи животинско поведение.

Изследователите, които изучаваха птиците, откриват, че определени хранилщни навици могат да се разпространят през местните групи, създавайки различия, които могат да се разпознаят между общностите.

Откритието допълва към нарастващите доказателства, че животните могат да придобиват полезни поведения от едни към други, вместо да разчитат изцяло на инстинкта.

Град пълен с възможности за учене

Сулфурните кокатуи са много приспособливи птици, които живеят удобно около градската среда на Сидни. Тяхната интелигентност и социална природа им позволяват да се възползват от възможностите, създадени от човешката дейност. Изследователите се заинтересуваха по-специално от това как птиците научиха да достъпват хранилки.

Отварянето на контейнер не е задължително очевидна задача за птицата, при първоначалната ѝ среща. Въпреки това някои кокатуи разработват ефективни техники, докато други изглежда копират поведения, които вече са запознати в техните социални среди.

Наблюдаване на разпространението на поведението

За да разследват въпроса, учените комбинираха наблюденията на кокатуи с информация, събрана от членове на обществеността.

Изследването проучи доклади за птиците, които отварят домашни хранилки в различни части на Сидни. Резултатите показаха, че поведението не се разпространява случайно. Някои райони имаха забележимо по-високи нива на активност при отварянето на контейнери от други. Поведенческият модел предполагаше, че социалните връзки могат да обяснят как поведението се движи през населението.

Изследователите описаха този процес като форма на животинска култура. В този контекст, култура не означава човешки традиции или институции. Вместо това, тя се отнася до поведения, които се усвояват социално и се предават от един индивид на друг.

Иновацията може да се превърне в местна традиция

Един особено интересен аспект на изследованието е връзката между иновацията и имитацията. Птица кокату може първоначално да открие полезна техника чрез индивидуално изследване. След като тази техника се окаже успешна, съседни птици могат да я наблюдават и да научат същия подход.

С усвояването на поведението от още индивиди, то може да стане обичайно в определена социална група. На протяжение на времето, съседни групи може да развият различни навици в зависимост от това коя техника е срещната и копирана.

Това може да създаде поведенчески разлики между местоположенията, дори когато птиците са от същия вид. Такива открития предизвикват простото предположение, че поведението на животните е определено предимно от биологията. Генетиката ясно влияе на поведението, но опитът и социалното учене също могат да играят важна роля.

Защо социалните мрежи са важни

Изследването също така подчертава важността на социалните отношения. Кокатуите редовно взаимодействат с други членове на своят вид, като им предоставят възможности да наблюдават успешни действия. Не всеки птица задължително трябва да открие решение независимо. Ученето от друга птица може да намали времето и усилията, необходими да се реши нов проблем.

Това може да бъде особено ценно в променящите се среди. Градските райони въвеждат непознати обекти, нови източници на храна и различни предизвикателства. Птиците, които са способни да наблюдават други и да приемат успешни поведения, може да имат предимство, когато условията се променят.

Изследованието предоставя усъвършенстван пример за това как интелигентността и социалното поведение могат да работят заедно. Умното решение става по-значимо, когато може да пътува през общността.

Технологията помага да се проследи животинската култура

Друго забележително част от това изследване е ролята на гражданската наука. Информацията, предоставена от членовете на обществеността, помогна на изследователите да изградят по-широка картина за това къде поведението се случва. Този подход може да бъде ценен при изучаването на мобилни животни в големи градски райони. Учените не могат да наблюдават всеки птица лично, но много хора могат да допринесат с индивидуални наблюдения от различни места.

Комбинирането на тези наблюдения с научен анализ може да разкрие модели, които иначе щяха да останат скрити. Той също така показва как ежедневните срещи с дивата природа могат да допринесат за значими изследвания.

Какво можем да научим от кокатуите

Изследването на кокатуите от Сидни допринася за по-широко разбиране на животнинската интелигентност и социално учене. То показва, че поведението не трябва да е генетично програмирано, за да стане широко разпространено.

Полезната идея може да възникне от един индивид и след това да се разпространи в общността, докато другите я наблюдават и копират. Това прави популациите на животни по-динамични, отколкото първоначално може да изглеждат. Тяхното поведение може да се промени не само чрез биологичната еволюция, но и чрез учене, взаимодействие и натрупан опит.

Кокатуите от Сидни предлагат вълнуващо напомняне, че ученето не принадлежи единствено на хората. Тяхната способност да придобиват и разпространяват практични поведения показва как социалните връзки могат да влияят на живота на диви животни, живеещи наедно с хората.

Изследването също така дава на учените друг начин да изследват животинската култура: като разглеждат не само какво правят животните, а как тези поведения пътуват от един индивид към друг.