Нова водна лилия

Една снимка, публикувана в социалните мрежи, помага на ботаниците да открият вид гигантска водна лилия, който дотогава остава непознат за науката.

впечатлява с огромните си плаващи листа, които могат да достигнат два метра в диаметър.

Зад откриването ѝ стоят години проучвания, сътрудничество с местни коренни общности и напрегната експедиция из наводнените тропически гори на Колумбия. Историята показва как една случайно споделена снимка може да постави началото на важно научно откритие.

Снимка, която събужда любопитство

Всичко започва около пет години преди растението да бъде официално описано като отделен вид. Карлос Магдалена, специалист по отглеждане на растения и изследовател в Кралските ботанически градини „Кю“, попада на снимки на гигантска водна лилия в социалните мрежи. Те са публикувани от Джеремая Харис, който управлява специализиран разсадник в САЩ.

Първоначално Харис смята, че растението е – вече познат вид гигантска водна лилия. Магдалена обаче забелязва нещо необичайно. Снимките са направени в района на Инирида, Колумбия, извън известния дотогава ареал на рода .

Това го кара да се запита дали не става дума за вид, който науката все още не познава.

Подготовка за експедицията

Магдалена се свързва с Маурисио Бернал от Ботаническата градина „Хосе Селестино Мутис“ в Богота. Двамата започват да организират експедиция с помощта на местни жители, сред които Нило Родригес, Хайме Ернандес и Густаво Мело.

Познанията на местните общности се оказват безценни. Водните пътища и наводнените гори около Инирида са труднодостъпни, а придвижването през тях изисква опит и добро познаване на терена.

След близо две години подготовка екипът потегля на петдневна експедиция в търсене на растения, подходящи за научно изследване. Първите опити обаче са разочароващи. Учените откриват само две растения, но нито едно от тях не е цъфнало.

Това се оказва сериозна пречка, тъй като за научното описание е необходим цъфтящ екземпляр, който да бъде запазен в хербарийна колекция за бъдещи изследвания.

Последен опит преди изгрев

Решаващият момент настъпва вечерта преди завръщането на екипа в Богота. Времето изтича, а учените все още не са открили необходимия цъфтящ екземпляр.

Магдалена споделя затрудненията им с Густаво Мело – опитен лодкар от коренната общност тукано. Мело смята, че знае къде могат да намерят още растения, и предлага да ги отведе до подходящо място.

Около един часа след полунощ групата потегля с лодка през тъмната, наводнена гора. Вместо да се насочат към летището, участниците навлизат още по-навътре в труднодостъпната местност, въпреки че до планирания им полет остават само около десет часа.

Малко преди изгрев усилията им се отплащат. В малко езеро, скрито дълбоко в гората, те откриват още пет растения. Едно от тях е цъфнало и осигурява необходимия материал за научното описание на вида.

Така изследователите документират общо седем растения в две езера и успяват да се върнат навреме за полета си.

Какво прави вида толкова впечатляващ?

Колумбийската гигантска водна лилия принадлежи към рода , известен с огромните си плаващи листа. При този вид те могат да достигнат около два метра в диаметър, което го прави впечатляващ дори сред останалите гигантски водни лилии.

Научното изследване потвърждава, че е самостоятелен вид, различен от близките си родственици.

По-късно Карлос А. Педраса-Пенялоса извършва допълнителен географски анализ и установява още едно езеро, в което растението вероятно се среща. Сателитните изображения също могат да помогнат за откриването на нови популации, но търсенето се усложнява от сезонните промени във водните нива.

При високи води придвижването с лодка през наводнените гори е по-лесно. Когато нивото спадне, растенията може да се открояват по-добре на сателитните снимки, но преминаването през терена пеша става по-трудно.

Рядко растение с несигурно бъдеще

По оценки на изследователите в дивата природа са останали едва между 30 и 50 растения от вида . Толкова малка предполагаема популация прави установяването на пълния му ареал особено спешна задача.

Екипът подготвя по-мащабно проучване и работи по оценка на природозащитния статус на вида за Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Сред възможните мерки за опазването му са събирането на семена, отглеждането на растения при контролирани условия и създаването на защитена популация в по-достъпно езеро на територията на местна коренна общност.

Подобно място би могло да се използва и за внимателно организиран природен туризъм. Така повече хора ще имат възможност да опознаят растението, без да се налага постоянно да се посещават отдалечените места, в които то расте естествено.

Пред учените все още стоят важни въпроси: колко растения са останали, къде другаде се среща видът и какви мерки биха гарантирали оцеляването му в дългосрочен план.

Сътрудничеството между изследователите и местните общности ще бъде решаващо за бъдещето на колумбийската гигантска водна лилия. Целта е тя не само да остане част от научните открития, но и да бъде опазена в естествената си среда.