Древни гори

Цъфтящите растения може да са изграждали сложни горски съобщества много по-рано, отколкото учените са предполагали.

Вкаменелости, открити в Ню Мексико и датирани отпреди около 74,6 милиона години, разкриват древна гора с разнообразни растителни видове, едри семена и плодове.

Откритието поставя под съмнение досегашните представи за развитието на тези растения и подсказва, че тяхното разнообразие се е оформяло милиони години преди масовото измиране в края на кредния период.

Гора, запазена под вулканична пепел

Вкаменелостите произхождат от находище, известно като Dori’s Tuff, което е част от геоложката формация Jose Creek в американския щат Ню Мексико. Според изследователите находището датира отпреди приблизително 74,6 милиона години, когато Земята се е намирала в късната креда.

Вулканично изригване покрило района с пепел и запазило останките от растителността в необичайно добро състояние.

За разлика от много други находища, в които растителните останки са били пренесени от реки или натрупани в езера, тук значителна част от тях свидетелстват за първоначалното разположение на древната растителност.

Слоят от вулканична пепел се простира на около 1,2 километра. Това позволява на учените да изследват растителни останки от значителна част от някогашната гора.

Хиляди вкаменени листа, цветове, семена, плодове и други растителни структури разкриват подробности за съобществото, съществувало преди затрупването му.

Тъй като пепелта се натрупала сравнително бързо, находището предоставя почти моментна картина на древната екосистема. Така изследователите могат да проучат как различните растения са съжителствали, вместо да разчитат единствено на отделни вкаменелости, открити на различни места.

Цъфтящите растения вече процъфтявали

Цъфтящите растения, наричани в научната терминология покритосеменни, се появили в историята на Земята много преди времето, към което принадлежат откритите в Ню Мексико вкаменелости. Смята се, че първите представители на тази група са възникнали преди около 135 милиона години. Ранните покритосеменни често били сравнително дребни, а семената им се разпространявали по различни начини.

Учените дълго време приемали, че през късната креда много цъфтящи растения все още имали ограничено влияние върху горските екосистеми.

Според разпространеното схващане те започнали да доминират в растителния свят в значително по-голяма степен след масовото измиране преди около 66 милиона години.

Находката от Ню Мексико поставя под съмнение тази опростена представа. В запазената растителна общност имало цъфтящи дървета с масивни стволове, включително представители, сродни на лавровите растения и палмите.

Те растели редом с по-древни растителни групи, сред които папрати и иглолистни дървета. Данните показват, че цъфтящите растения вече били важна част от някои горски екосистеми милиони години преди края на кредния период. Това не означава, че всички региони на Земята са имали еднаква растителност. Откритието обаче свидетелства, че древните гори са можели да бъдат значително по-разнообразни и сложни, отколкото се е предполагало досега.

Семената и плодовете разкриват важни различия

Един от най-забележителните резултати от изследването е свързан с размерите на семената и плодовете. В ботаниката понятието „диаспора“ обозначава семето заедно със структурите, които участват в разпространението му на нови места.

В много други находища от късната креда тези структури били с размерите на съвсем дребни семена. В находището в Ню Мексико обаче средният им размер бил по-близък до този на едра боровинка. Според изследователите разликата в обема надхвърляла сто пъти.

Колекцията съдържала близо 80 различни типа такива структури, като някои достигали около 2,5 сантиметра дължина. Това разнообразие подсказва, че цъфтящите растения вече развивали различни начини за размножаване и разпространение. Образуването на по-едри семена и плодове може да изисква повече ресурси от растението.

По-големите семена могат да съдържат повече хранителни запаси, които подпомагат началното развитие на младото растение. Плодовете и другите структури около семената също могат да влияят върху начина, по който те се разпространяват.

Следователно вкаменелостите предоставят ценни сведения за екологичните приспособления, които вече били възникнали в еволюцията на растенията през този период.

Различията в размерите и формите показват, че развитието на цъфтящите растения не се изчерпвало с увеличаването на разпространението им. То включвало и разнообразяване на начините за размножаване и приспособяване към околната среда.

Какво разкрива находката за еволюцията

Изследването е публикувано в научното списание Science на 25 юни 2026 г. То е ръководено от Джаемин Лий и е осъществено с участието на изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли и други научни институции.

Резултатите поставят под съмнение схващането, че по-късното господство на цъфтящите растения се дължи предимно на екологичните промени след масовото измиране в края на кредния период. В гората от Ню Мексико значително разнообразие от структури, свързани с размножаването, вече съществувало милиони години преди това събитие. Въпреки това вкаменелостите не дават окончателен отговор защо семената и плодовете станали по-едри. За развитието им може да са допринесли различни природни и екологични фактори, а отделните растителни групи вероятно са следвали различни еволюционни пътища.

Изследването на други находища ще помогне да се установи доколко тези особености са били разпространени и в други райони.

Находището в Ню Мексико предоставя рядка възможност да се проучи гора, съществувала преди около 74,6 милиона години. То не обяснява изцяло възхода на цъфтящите растения, но допълва знанията за времето, когато те вече изграждали сложни горски съобщества. Бъдещи открития могат да помогнат на учените да установят колко широко са били разпространени тези древни екосистеми и кои условия са допринесли за развитието на разнообразието от цъфтящи растения, познати днес.