Тайните на полета

Полетът често изглежда като едно от най-енергоемките средства за придвижване в животинския свят.

Ново международно изследване обаче показва, че някои птици могат да се придвижват във въздуха дори по-ефективно, отколкото други животни плуват във водата.

Оказва се, че решаваща роля играят атмосферните условия и способността на птиците да използват природните сили в своя полза.

До този извод стигат учени от Института по поведение на животните „Макс Планк“ и Университета в Суонзи. Изследването е публикувано в научното списание Science през октомври 2026 г. Резултатите поставят под въпрос досегашните представи за енергийната ефективност на различните начини на придвижване и показват как птиците могат да пестят енергия, възползвайки се от въздушните течения.

Защо някои птици летят толкова икономично?

Досега учените обикновено приемаха, че плуването е най-енергийно ефективният начин за придвижване при животните, следван от летенето и бягането. Тези сравнения обаче се основаваха до голяма степен на лабораторни експерименти, които не отчитаха достатъчно влиянието на естествените въздушни течения.

Новото проучване показва, че някои птици могат да изминават огромни разстояния с изненадващо малко физическо усилие. Тайната се крие в т.нар. планиращ полет с използване на възходящи въздушни потоци техника, при която птиците се възползват от издигащия се въздух, вместо непрекъснато да размахват крилата си.

Благодарение на този механизъм те могат да запазват височината си и да се придвижват на големи разстояния, като изразходват значително по-малко енергия. Вместо да разчитат единствено на собствените си мускули, птиците използват естествените движения на атмосферата като своеобразен двигател.

Кондорите и лебедите показват колко голяма е разликата

Особено показателно е сравнението между андските кондори и тръбачните лебеди. Двата вида имат приблизително еднаква телесна маса — около 11 килограма, но разходът им на енергия по време на полет се различава драстично.

Според изследователите андският кондор може да измине един километър, изразходвайки едва една пета от енергията, необходима на тръбачния лебед за същото разстояние. Причината е в различния начин, по който двата вида се придвижват във въздуха.

Кондорите разчитат основно на възходящите въздушни течения и размахват крилата си само през около 0,1% от времето на полет. Тръбачните лебеди, от друга страна, активно размахват крилата си през приблизително 99% от полета.

Така, въпреки сходното си тегло, двете птици имат съвсем различни енергийни потребности. Примерът ясно показва, че ефективността на летенето зависи не само от размера на животното, но и от начина, по който то използва въздушната среда.

Какво разкри мащабното изследване?

За да достигнат до тези заключения, учените анализирали данни от проследяването на животни в продължение на 17 години. Информацията обхваща 850 птици и прилепи от общо 38 вида.

Екипът комбинирал GPS данни с измервания от акселерометри — устройства, които регистрират движенията на животните. Това позволило на изследователите да разграничат енергоемкото активно размахване на крилата от по-икономичното реене във въздуха.

Освен това били проучени четири години радарни наблюдения, обхващащи 12 категории летящи животни с различни размери. Благодарение на събраната информация учените успели да сравнят ефективността на придвижването при различни видове в реални природни условия, а не само в контролирана лабораторна среда.

Резултатите при лешоядите също се оказали впечатляващи. Представители на седем вида лешояди изминали общо над 4,3 милиона километра, като размахвали крилата си през едва 0,1% до 7% от времето на полет.

Данните показват и ясна тенденция: по-едрите птици, които разчитат на реене, обикновено използват по-малко активни движения на крилата. Това им позволява да изминават големи разстояния с по-нисък разход на енергия.

Ефективният полет има и своите ограничения

Макар да осигурява значителни енергийни предимства, реенето не е универсално решение. Големите птици, които разчитат на благоприятни въздушни течения, невинаги могат свободно да избират кога и накъде да летят.

Придвижването им зависи от силата и посоката на вятъра, както и от наличието на възходящи въздушни потоци. Когато условията не са подходящи, възможностите им за икономичен полет се ограничават.

Птиците, които постоянно размахват крилата си, изразходват повече енергия, но имат по-голяма свобода на движение при различни атмосферни условия. Те могат да летят и когато въздушните течения не са достатъчно благоприятни за реене.

Това разкрива важен компромис между пестенето на енергия и свободата на придвижване. За птиците, които разчитат на възходящите потоци, ефективният полет често зависи от това да се окажат на правилното място в подходящия момент.

Как климатичните промени могат да повлияят на полета?

Откритията могат да помогнат на учените да разберат по-добре как промените във времето и климата влияят върху придвижването на животните. Измененията в атмосферната циркулация, ветровете и възходящите въздушни потоци биха могли да променят маршрутите на птиците, разстоянията, които изминават, и количеството енергия, необходимо за миграцията им.

Изследователите предполагат, че дългосрочните промени в атмосферните условия могат да окажат влияние и върху местата, на които различни летящи видове се установяват и създават популации.

Проучването подчертава колко тясно е свързан животът на дивите животни с природни процеси, които често остават невидими за хората на земята. По-доброто разбиране на тези зависимости може да помогне на учените да предвиждат бъдещи промени в миграцията на птиците и да разработват по-ефективни стратегии за опазване на видовете.

В крайна сметка изследването предлага нов поглед към летенето. За някои животни въздухът не е просто среда, през която се придвижват, а естествен източник на енергия, който им позволява да пътуват по-далеч, като изразходват значително по-малко сили.