Изчезващият рис

Мащабно изследване в Карпатите потвърди наличието на едва два възрастни евразийски риса (Lynx lynx) в района на словашко-унгарската граница.

Това показва, че видът практически е изчезнал от унгарската страна, а в Словакия са останали само последни представители на някога многобройната популация.

Това означава, че граничният район, който някога е бил обитаван от рисове, вече е загубил вида от унгарската си страна, а в Словакия са останали само следи от популация, която преди няколко десетилетия е била значително по-многобройна.

Частичните резултати от проекта LECA, съфинансиран от Европейския съюз за периода 2023–2026 г., публикувани във вторник, ясно показват, че някога богатата популация на рисове в Словашкия карст е достигнала критична точка.

Без спешни и целенасочени мерки за опазване рискът видът напълно и необратимо да изчезне от естествените местообитания в словашко-унгарския граничен район става все по-реален.

По време на мащабно наблюдение с участието на WWF Slovakia и WWF Hungary изследователи и експерти от националните паркове използват фотокапани, традиционни теренни наблюдения и геномни анализи на събрани проби, за да установят присъствието на хищника, избран за Бозайник на годината през 2019 г.

„В рамките на проекта LECA между 2023 и 2025 г. регистрирахме предимно вълци и понякога мечки от унгарската страна на изследваната територия с помощта на над 100 фотокапана. Не открихме обаче преки или косвени следи като останки от плячка или отпечатъци, които да сочат присъствие на рис в районите Бюк и Агтелек.

В планината Бьоржьонь възрастен мъжки екземпляр все още оставя следи и понякога попада в кадрите на камерите, но освен него в момента не разполагаме с надеждни данни за присъствието на рисове в Унгария“, заявява Давид Шютьо, експерт по големите хищници към WWF Унгария.

Според него събраните данни показват, че видът практически е изчезнал от Унгария. Необходими са допълнителни изследвания и трансгранично сътрудничество, за да се изяснят причините за този спад и да се осигури дългосрочното оцеляване и евентуално завръщане на риса.

Последното потвърдено наблюдение на рис от унгарска страна е от 2025 г. в Бьоржьонь, където се предполага, че все още живее много възрастен екземпляр. Оттогава обаче няма нови потвърждения за присъствието му.

В Bükk National Park присъствието на рис не е потвърдено от 2019 г., а в Aggtelek National Park видът не е регистриран от 2017 г. Това ясно показва тревожния спад на популацията в региона, като една от възможните причини е и разпространението на златния чакал.

Според WWF Унгария проучването на популацията на риса е част от по-широка програма за наблюдение на големите хищници в Карпатите. Основният фокус е върху две трансгранични изследователски зони – Словашкия карст и Северното средногорие, както и района около словашко-полско-украинската граница в Североизточните Карпати.

Въпреки че рисът е защитен вид, той продължава да става жертва на незаконен лов в редица държави. В Словакия и Украйна WWF и неговите партньори продължават да документират случаи на бракониерство. В България преследването на вида в миналото е довело до изчезването на размножаващата се популация.

Освен бракониерството, инфраструктурни проекти, които не отчитат достатъчно екологичните връзки между местообитанията, затрудняват придвижването на рисовете. Това води до изолиране на малки популации, намаляване на генетичния обмен и затруднява завръщането на вида в историческите му местообитания.

Програмите за повторно заселване на рисове в западните части на Европа също са изправени пред сериозни предизвикателства заради генетичната уязвимост на популациите, причинена от продължително кръстосване между близкородствени животни.