Първите европейци

Забележително откритие на древни човешки останки в Южна Европа променя представите на учените за това кога съвременните хора са достигнали европейския континент.

Изследване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, показва, че Homo sapiens е присъствал в Европа преди около 210 000 години – много по-рано от досега приеманата дата от приблизително 45 000 години.

Революционно откритие

Изследването анализира два древни човешки черепа, открити преди десетилетия в пещерата Апидима в Южна Гърция. С помощта на съвременни методи за датиране и триизмерна реконструкция учените установяват, че единият от фосилите, известен като Апидима 1, е на около 210 000 години и притежава анатомични особености, характерни за Homo sapiens.

Вторият череп, Апидима 2, е идентифициран като принадлежащ на неандерталец и е датиран на приблизително 170 000 години, което показва, че различни човешки популации са обитавали района в различни периоди.

Нов поглед към историята на човека в Европа

Дълго време учените смятаха, че съвременните хора са навлезли в Европа при една успешна миграционна вълна преди около 45 000 години, като постепенно са изместили неандерталците.

Откритията от Апидима обаче разкриват много по-сложна картина.

Възможно е Homo sapiens да е достигнал Югоизточна Европа много по-рано, но тези ранни популации вероятно не са се задържали за дълго. Предполага се, че впоследствие са били заменени от неандерталци, преди по-късна миграционна вълна на Homo sapiens успешно да се разпространи из целия континент десетки хиляди години по-късно.

Съвременните технологии разкриват нови доказателства

За анализа на увредените фосили изследователите използват високорезолюционна компютърна томография (CT), виртуална реконструкция и ураново-серийно датиране.

Тези модерни методи позволяват да бъдат разпознати фини анатомични особености, които не са могли да бъдат установени, когато останките са били открити преди десетилетия.

Защо това откритие е важно

Изследването показва, че човешката еволюция далеч не е била прост и последователен процес. Напротив, Европа вероятно е преживяла няколко миграционни вълни, при които различни човешки групи – включително съвременни хора и неандерталци – са навлизали, съжителствали и изчезвали в продължение на стотици хиляди години.

Тази динамична картина предполага, че праисторическа Европа е била своеобразен кръстопът, където различни човешки популации многократно са се срещали, заменяли и изчезвали много преди Homo sapiens окончателно да се установи на континента.

Научният дебат продължава

Макар откритието да предизвика огромен интерес сред учените, изследванията продължават. Специалистите анализират допълнителни фосили от Европа и Източното Средиземноморие, за да разберат по-добре ранните човешки миграции.

Бъдещи археологически находки и още по-прецизни методи за датиране могат допълнително да променят представите ни за това кога и по какъв начин първите съвременни хора са достигнали Европа.