Древни хора

Откритията в пещерата Бачо Киро край Дряново дават един от най-ясните погледи към ранното присъствие на Homo sapiens в Европа.

Анализът на човешки останки, каменни и костни инструменти и лични украшения показва, че представители на нашия вид са обитавали района преди повече от 45 000 години.

Следи от най-ранните Homo sapiens

Изследването, публикувано в списание Nature, се фокусира върху находките от пещерата Бачо Киро в България. Те са свързани с т.нар. Начален горен палеолит – период, който бележи важна промяна в човешката култура и поведение в Европа.

Учените са установили, че откритите човешки останки принадлежат на Homo sapiens. Един от ключовите материали е втори долен кътник, чиято морфология го отличава от типичните неандерталски зъби. Други фрагменти са идентифицирани чрез анализ на протеини и митохондриална ДНК.

На повече от 45 000 години

Директното датиране на останките и археологическия материал поставя човешкото присъствие в пещерата в изключително далечното минало. Богатият археологически слой е датиран между 45 820 и 43 650 календарни години преди настоящето, като изследователите допускат, че заселването може да е започнало още около 46 940 години назад.

Тези резултати са особено важни, защото човешките останки са открити в сигурен археологически контекст заедно с множество предмети, свързани с ежедневието и поведението на древните хора.

Украшения от животински зъби

Сред най-интересните находки са костни предмети и висулки, изработени от зъби на пещерни мечки. Техният дизайн напомня на украшения, които по-късно са изработвани от последните неандерталци в Западна Европа.

Това сходство повдига важни въпроси за контактите между различните човешки групи. Според изследователите находките са съвместими със сценарий, при който няколко вълни Homo sapiens навлизат в Европа и се срещат с вече намаляващи популации на неандерталци.

Среща с неандерталците

Преходът от Средния към Горния палеолит в Европа не е бил прост и еднократен процес. Homo sapiens постепенно се разпространяват на континента, докато неандерталските популации намаляват.

Находките от Бачо Киро показват, че представители на нашия вид са достигнали средните ширини на Евразия преди 45 000 години. Това дава ценна информация за периода, в който двата човешки вида са могли да съществуват едновременно в Европа.

Изследователите подчертават, че процесът вероятно е протичал по различен начин в отделните региони. Именно затова Бачо Киро е толкова важен – пещерата предоставя едновременно човешки останки, надеждно датиране и богат набор от археологически материали.

Какво разкрива пещерата

Съчетаването на археологически, генетични и радиовъглеродни данни позволява на учените да изградят по-точна картина на ранното разпространение на Homo sapiens в Европа.

Находките сочат към населяване на пещерата от ранни представители на нашия вид, които са използвали различни инструменти, обработвали животински материали и създавали лични украшения. Така Бачо Киро се превръща във важна отправна точка за разбирането на културните промени, настъпили в Европа преди десетки хиляди години.

Вместо да показват един-единствен момент на пристигане, данните подкрепят по-сложната картина на многократни миграции на Homo sapiens и срещи с местните неандерталски популации.

Откритията в българската пещера по този начин не просто удължават хронологията на човешкото присъствие в Европа. Те помагат да се разбере как нашият вид постепенно се разпространява на континента и какво се е случвало в периода, когато Homo sapiens и неандерталците са споделяли една и съща част от света.