Пластмаса в Амазонка

Пластмасовото замърсяване в Амазонка вече се превръща в проблем, който засяга не само водата, но и организмите, които живеят в нея.

Ново изследване насочва внимание към микропластмасите в органите за въздушно дишане на пирарукуто – една от най-големите сладководни риби в света.

Тъй като този вид трябва редовно да се издига до повърхността, за да поеме въздух, частиците пластмаса могат да попаднат в организма му по необичаен начин.

Когато дишането носи риск

Пирарукуто (Arapaima gigas) е забележително приспособено към условията в Амазония. То може да оцелява във води с ниско съдържание на кислород, като периодично излиза на повърхността и поема въздух.

Тази способност е жизненоважна за рибата, но същевременно я излага на микропластмаси, които се намират във водата. При издигането до повърхността рибата може да бъде изложена на частици, които впоследствие попадат в органа, използван за въздушно дишане.

Това означава, че пластмасовото замърсяване може да засяга рибата не само чрез храненето, но и чрез самото дишане.

Микропластмасите са изключително малки пластмасови частици, които могат да попаднат във водните екосистеми по различни пътища. Веднъж попаднали в организма, те могат да предизвикат физическо и физиологично натоварване, макар че пълният мащаб на последиците за различните видове все още се изследва.

Проблемът не е само в големите реки

Замърсяването с микропластмаси не се ограничава до най-големите реки в Амазония. Малките потоци и речни ръкави също могат да бъдат важен източник на излагане за местните риби.

В по-малките водоеми пластмасовите частици могат да достигнат по-високи концентрации, тъй като водата е в по-малък обем. Това прави някои от тези места особено важни за наблюдение.

Изследванията показват, че микропластмаси вече се откриват в различни амазонски риби. Частиците могат да попаднат в организма чрез храната, но при видовете, които дишат въздух, съществува и допълнителен път на излагане.

Рибите поглъщат пластмаса

Микропластмасите могат да попаднат в храносмилателната система на рибите, когато животните ги погълнат заедно с храната или водата. След това частиците могат да взаимодействат с тъканите и да предизвикат различни физиологични реакции.

При някои видове учените вече са наблюдавали признаци на стрес след излагане на микропластмаси. Това подсказва, че частиците не са просто инертен материал, който преминава през организма без последствия.

При пирарукуто въпросът е още по-интересен, защото този вид използва специализиран орган за въздушно дишане. Изследователите предупреждават, че необходимостта от редовно излизане на повърхността може да превърне дишането в допълнителен път за контакт с пластмасови частици.

Възможни последици за екосистемата

Пластмасовото замърсяване е само един от проблемите, с които се сблъскват реките на Амазония. Загубата на местообитания, промените в околната среда и други човешки дейности също оказват натиск върху водните екосистеми.

На този фон микропластмасите представляват още един фактор, който може да натовари организмите. Особено важно е да се разбере как продължителното излагане влияе върху рибите и дали то може да промени тяхното поведение, растеж, размножаване или способност да оцеляват.

Все още няма достатъчно данни, за да се оцени напълно дългосрочният ефект на микропластмасите върху пирарукуто и другите амазонски риби.

Затова учените настояват за повече изследвания, които да покажат къде се натрупват микропластмасите, в какви количества се срещат и как влияят на различните видове.

Заплаха и за хората

Проблемът има значение и извън самата екосистема. Рибата е важна част от храненето на много общности в Амазония, което означава, че замърсяването на рибните популации може да има отражение и върху хората.

Ако микропластмасите се натрупват в рибите, възниква естественият въпрос дали и в каква степен те могат да достигнат до човешката храна.

На този етап учените все още проучват потенциалните последици за човешкото здраве и не всички рискове са напълно изяснени.

Това прави наблюдението на пластмасовото замърсяване в Амазония важно не само за опазването на дивата природа, но и за общностите, които зависят от реките и техните ресурси.

Древна адаптация, нов проблем

Способността на пирарукуто да диша въздух е резултат от дълга еволюционна адаптация, която му позволява да оцелява в условия, неподходящи за много други риби. Днес обаче тази особеност може да се превърне в неочаквана слабост.

Рибата трябва да излиза на повърхността, за да диша, но именно така може да се изложи на микропластмаси по различен начин от рибите, които разчитат изцяло на хрилете си.

Откритието показва колко дълбоко човешкото пластмасово замърсяване може да проникне в естествените екосистеми.

То не засяга само водата и храната на животните – при някои видове може да се намеси дори в един от най-основните процеси за оцеляване: дишането.

Затова разбирането на поведението и въздействието на микропластмасите в амазонските реки става все по-важно. За да бъдат защитени както рибите, така и хората, които зависят от тях, е необходимо замърсяването да бъде проследявано много по-внимателно.