Растения
Тайните градинари
На пръв поглед това незабележимо паразитно растение изглежда почти като гъба, но крие необичайна тайна.
То произвежда до милион миниатюрни семена, които трябва да намерят начин да се разпространят в тъмната и почти безветрена горска постеля.
Учените дълго време не знаели кой помага за това, докато камерите не разкрили изненадващите „градинари“ – сухоземни раци отшелници, които пренасят семената по неочакван начин.
Неочаквани помощници в гората
В крайбрежните гори на тропически японски остров близо до Окинава расте незабележимо растение, което лесно може да бъде сбъркано с гъба. То не фотосинтезира, а паразитира върху корените на други растения и произвежда до 1 милион миниатюрни семена. Доскоро обаче учените не знаеха как тези семена се разпространяват в горската постеля.
Става дума за Balanophora fungosa – паразитно растение с невзрачни плодове, характерна миризма, напомняща мая, и плодове, които лесно се отделят. Именно тези особености насочили ботаника Кенджи Суецугу към хипотезата, че семената може да се разнасят от безгръбначни животни.
Новото изследване разкрива изненадващ участник – сухоземния рак отшелник
Coenobita brevimanus.Наблюденията показват, че тези животни не само се хранят с плодовете, но могат и да пренасят семената на други места.

Мрежите изключили мравките
Първоначално Суецугу предположил, че основните разпространители са мравки. В предишните му изследвания било установено, че растения от семейство Balanophoraceae разчитат на различни безгръбначни, включително мравки, щурци и хлебарки.
За да провери хипотезата си, ученият покрил растенията с мрежи, през които мравките можели да преминават, но по-едрите животни не могли. Резултатът бил показателен – плодовете вече не били отнасяни.
След това Суецугу поставил камери за продължително наблюдение, за да установи кой всъщност посещава растенията и разнася плодовете.
Раците пренасят семената
Камерите разкрили неочакваната причина. Основният разпространител се оказал сухоземният рак отшелник Coenobita brevimanus. Раците използвали щипките си, за да отделят плодовете от растенията, като понякога за една нощ успявали да премахнат цялата плодова структура.
Част от плодовете се прикрепяли към телата им и били пренасяни на няколко метра от растението. Още по-интересното е, че някои семена оцелявали след преминаването им през храносмилателния тракт на раците.
Така животните могат да разпространяват семената по два начина – външно, като пренасят плодовете върху телата си, и вътрешно, след като погълнат семената и по-късно ги отделят.
Тъй като сухоземните раци отшелници могат да изминават разстояния до 100 метра, те вероятно са ефективни разпространители на семената на това растение.
Миризмата ги насочва
Учените открили и още една интересна особеност. Раците изглеждали привлечени основно от зрелите растения, докато около незрелите почти не били наблюдавани.
Това подсказва, че характерната миризма, която зрелите плодове отделят, вероятно служи като сигнал към животните. За безгръбначни, които се хранят с почти всичко, което открият по горската постеля, този аромат може да действа като своеобразна покана към подходящ източник на храна.
Според Суецугу откритието е важно и по-широко значение. При изследванията на разпространението на семена обикновено се обръща повече внимание на едрите гръбначни животни, докато малките безгръбначни често остават на заден план.

Малките животни с голяма роля
Новото проучване показва, че малките безгръбначни могат да имат важна роля за движението на семената, особено на острови, в разпокъсани местообитания и в сенчести горски участъци.
Досега сухоземните раци отшелници са били разглеждани основно като всеядни животни, чистачи или потенциални унищожители на семена. Сега обаче те се оказват и потенциални партньори на растенията.
Изследването, публикувано в списание Ecology, предоставя първите експериментални доказателства, че раците отшелници могат да действат едновременно като външни и вътрешни разпространители на семена.
Според учените фактът, че тези раци са многобройни в крайбрежните гори и се хранят с разнообразна храна, подсказва, че подобна връзка може да се среща и при други растения.
Откритието е още един пример за сложните взаимодействия, които протичат незабелязано в горската постеля. Малък рак, който търси храна сред падналите листа, може да се окаже важен участник в разпространението на растение, чиято репродуктивна стратегия доскоро е била загадка за учените.