Хищно растение

Когато си представим хищно растение, вероятно първо се сещаме за венерина мухоловка.

Оказва се обаче, че списъкът с растения, които се хранят с насекоми, може да е по-дълъг, отколкото учените са предполагали.

За да бъде определено едно растение като хищно, то трябва да може да привлича, улавя и смила животни. Още Чарлз Дарвин е предположил, че лепкавите власинки по растенията от рода Saxifraga може да служат за улавяне на насекоми, но неговите експерименти не успели да дадат категоричен отговор.

Сега ново изследване връща тази стара хипотеза на дневен ред. Учени са установили, че вид Saxifraga, който расте в Китай, действително може да привлича и улавя мухи. Резултатите са публикувани на 4 август в списание Nature Communications.

В центъра на изследването е Saxifraga candelabrum – растение, което расте на голяма надморска височина в планините Хъндуан.

При зрелите растения учените са открили средно 71 насекоми, полепнали по власинките на разклоненията на съцветията. При младите растения, които имат по-малко разклонения, насекомите са били малко или напълно липсвали.

Според изследователите тази зависимост подсказва, че колкото повече разклонения с лепкави жлезисти власинки има растението, толкова по-голяма е вероятността то да улавя насекоми.

„Удивително е да изпиташ нещо подобно“, казва съавторът на изследването и ботаник Дъг Солтис от Университета на Флорида. За него възможността да бъде потвърдено предсказание на Дарвин повече от век по-късно е едновременно вълнуваща и смиряваща.

Растението примамва жертвите си

За да проверят дали S. candelabrum действително ловува насекоми, учените провеждат серия от експерименти с цъфтящи растения.

Част от тях са поставени в стъклени съдове, които блокират миризмата, а други – в мрежести конструкции, които не позволяват на насекомите да виждат растенията.

Резултатите показват, че растението привлича насекомите основно чрез миризмата си. То обаче не улавя безразборно всичко, което се приближи до него.

Ефективните опрашители рядко се оказвали в капана на лепкавите власинки. Това предполага, че растението има своеобразна селективност – улавя предимно малки насекоми, като същевременно оставя по-големите опрашители невредими.

Наистина ли се храни с тях?

Самото улавяне на насекоми не е достатъчно, за да бъде едно растение определено като хищно. То трябва и да ги разгражда, както и да усвоява хранителните вещества от тях.

Химическият анализ показал, че S. candelabrum използва фосфатаза – ензим, характерен и за други хищни растения, за да разгражда уловените насекоми.

Учените провели и друг експеримент. Те маркирали плодови мушици с изотоп на азота и след това проследили дали този азот ще бъде усвоен от растението. Нивата на азота се повишили при S. candelabrum, докато при друго растение, използвано като контролна група, такава промяна не била установена.

Гените също дават отговор

Генетичният анализ предоставил още едно доказателство. Оказало се, че S. candelabrum споделя определени гени с други хищни растения.

„Заедно тези геномни данни дават независимо доказателство, че S. candelabrum е истинско хищно растение“, обяснява съавторът на изследването Хан Сун, специалист по растителна таксономия в Института по ботаника в Кунмин към Китайската академия на науките.

Може да има още хищни растения

Откритието поставя интересен въпрос: колко други растения всъщност могат да се хранят с насекоми, без учените досега да са го разпознали?

Дъг Солтис смята, че е напълно възможно и други представители на рода Saxifraga да проявяват хищно поведение. Много от тях също имат лепкави власинки – особеност, която според Дарвин може да има именно такава функция.

Ботаничката Сюзън Майърс от Ботаническата градина на Питсбърг, която не е участвала в проучването, определя откритието като още едно напомняне колко изненадващ може да бъде растителният свят.

Все още едва сме започнали да разкриваме тайните на ботаниката, казва тя.