Китови тайни

Когато живееш в тъмните и мътни води на океана, звукът може да бъде много по-важен от зрението. За китовете обажданията са начин да поддържат връзка, да откриват храна и да координират действията си.

Днес учените използват подводни микрофони, дронове и изкуствен интелект, за да разберат по-добре тези звуци. А откритията им променят представите ни за начина, по който животните общуват.

Белугите се учат да общуват

Белугите са сред най-гласовитите китове. Те издават щракания, свиркания, писукания и трели, които са особено важни в арктическите води, където видимостта често е изключително ограничена.

Изследванията, ръководени от специалистката по китоподобни Валерия Вергара, показват, че малките белуги не се раждат с напълно изградена система за комуникация. Подобно на човешките деца, те прекарват години в усвояване на начина, по който да използват звуците ефективно.

Малките експериментират с различни вокализации и постепенно развиват по-богат и прецизен репертоар. Един от първите звуци, които усвояват, служи като своеобразен индивидуален идентификатор.

При малките белуги обаче тези сигнали се разпространяват на много по-кратко разстояние. Това означава, че шумът от лодки може да затрудни общуването между майките и малките им, особено когато животните са в големи групи.

Откритието има и практическо значение.

В Канада проучванията върху комуникацията на белугите вече са допринесли за въвеждането на ограничения върху движението на лодки в райони, където китовете се събират.

Китовете имат и диалекти

Много популации китове използват характерни звукови модели, които се предават чрез социално обучение. Разликите между тях могат да наподобяват регионални диалекти при хората.

Учените откриват също, че тези вокални традиции могат да бъдат свързани с други особености в поведението, включително миграционните маршрути и начина на хранене.

Гърбатите китове са един от най-ясните примери. Мъжките изпълняват дълги и сложни песни, изградени от повтарящи се фрази и теми. С течение на времето песните се променят, а цели популации могат да възприемат нови версии от съседни групи.

Нова песен може да се разпространи на огромни разстояния. Постепенно тя преминава от една популация към друга, докато голям брой китове започнат да изпълняват една и съща обновена версия.

Звуците разкриват идентичността на групите

Някои дълбоководни китове общуват чрез характерни комбинации от щракания, известни като „кода“. Различните социални групи, или кланове, използват определени комбинации от тези звуци.

Изследователите са установили конкретни кода, които са силно свързани с отделни кланове. Това позволява на учените да различават различните популации само по звуковите им сигнали.

Тези акустични особености могат да помогнат и за проследяване на маршрутите, по които се движат определени групи, както и за установяване дали поведението им ги прави по-уязвими към промените в околната среда.

Тъй като тези китове живеят в силно социални общности, звуците им вероятно имат важна роля за поддържането на връзките между отделните животни и за запазването на груповата идентичност.

Изкуственият интелект започва да „слуша“

Един от най-мащабните проекти в тази област е Project CETI. Той използва машинно обучение, за да анализира сложната комуникация на китовете.

Учените обработват огромни колекции от записи на щракания, търсейки повтарящи се структури, промени в ритъма и модели, които могат да са свързани с конкретни ситуации.

Някои резултати подсказват, че китовете променят определени характеристики на сигналите си, когато наблизо има кораби. Други изследвания разкриват изненадващо сложни акустични структури, които поставят под въпрос опростените представи за начина, по който животните общуват.

Учените обаче са предпазливи да наричат тази комуникация „език“ в човешкия смисъл на думата. Приликата между определени комуникационни системи не означава непременно, че те са равностойни.

Първо разбирането, после разговорът

Крайната цел на изследванията не е непременно хората да водят разговори с китове. Експериментите с възпроизвеждане на записи, при които животните чуват отново вече записани сигнали, могат да нарушат естественото им поведение и да предизвикат стрес.

Затова много изследователи смятат, че внимателното наблюдение и слушане са по-ценни от опитите да бъде предизвикано взаимодействие.

Информацията, която учените получават от китовите звуци, вече помага за идентифициране на популации, проследяване на промени в поведението и разбиране на влиянието на създавания от човека шум върху социалните взаимодействия.

Комуникацията на китовете може един ден да ни даде нови знания за езика, културата и социалното обучение. Още сега обаче тя се превръща в мощен инструмент за опазване на тези животни.

Колкото повече разбираме зависимостта на китовете от звука, толкова по-добре можем да защитим средата, в която те живеят. Това може да доведе до мерки за опазване, съобразени с реалните им нужди, и да направи океаните по-безопасни за едни от най-социалните им обитатели.