Мистерията на жабата

От повече от 100 години малка тропическа жаба е останала незабелязана от науката, скрита зад грешно научно име.

Макар да е широко разпространена, лесна за откриване и позната на местни изследователи, тя никога не е била официално призната като отделен вид.

Ново проучване вече потвърждава, че Pristimantis milpe е самостоятелен вид и показва как старите музейни колекции все още могат да разкриват изненадващи тайни за биоразнообразието на Земята.

Мистерия на повече от век

Учени от Папския католически университет на Еквадор официално описаха Pristimantis milpe, известна още като жабата разбойник Милпе, след като установиха, че видът е бил погрешно идентифициран в продължение на поколения.

Ключът към откритието се оказал в запазени екземпляри, събрани в Еквадор през XIX век. Тези исторически образци се съхраняват в Природонаучния музей в Лондон, където изследователите успели да ги сравнят със съвременни популации от горите на западен Еквадор и южна Колумбия.

Анализът показал, че първоначалните екземпляри неправилно са били свързани с друг вид. Така жаба, наблюдавана в продължение на десетилетия, така и не получила собствена научна идентичност.

Откритието е публикувано в международното научно списание ZooKeys, специализирано в изследванията на биоразнообразието и таксономията.

Разпространена, но неразпозната

За разлика от много новоописани видове, които са редки или обитават само изолирани райони, Pristimantis milpe се оказва изненадващо широко разпространена. Известният ѝ ареал обхваща над 67 000 квадратни километра в горите Чоко, простиращи се от западен Еквадор до южна Колумбия.

Жабата се среща в различни среди — от райони близо до морското равнище до гори на около 1200 метра надморска височина.

Според изследователите характерните ѝ нощни звуци я правят сравнително лесна за откриване в естествената ѝ среда.

Видът принадлежи към групата, позната като жаби разбойници — разнообразно семейство земноводни, разпространено в Централна и Южна Америка. Въпреки широкото си разпространение, той останал научно неразпознат заради дългогодишната грешка в класификацията.

Жабата, която „щрака“ нощем

Жабата разбойник Милпе е най-активна след настъпването на тъмнината. Мъжките обикновено се разполагат върху листата на храсти и бромелии на няколко метра над горската почва и издават силни звуци, наподобяващи щракане.

Видът се отличава и с видими разлики между мъжките и женските. Женските често имат по-ярки цветове около краката и други части на тялото, включително оранжеви или светлосини нюанси, съчетани с тъмни петна.

При мъжките окраската обикновено е по-еднообразна и по-малко пъстра. Жабата обитава района Чоко — един от най-богатите на биологично разнообразие горски региони в света. Екосистемата е дом на огромно разнообразие от растения и животни, което прави всяко ново научно откритие важно за по-доброто разбиране и опазване на местната природа.

Музеите пазят научни тайни

Откриването на Pristimantis milpe показва колко ценни могат да бъдат природонаучните колекции. Екземпляри, съхранявани в продължение на десетилетия или дори векове, позволяват на съвременните учени да се върнат към стари научни въпроси и да преразгледат предишни класификации.

В този случай изследователите съчетали историческите музейни материали с наблюдения върху живи жаби в природата.

Този подход им помогнал да открият различия, които предишни учени са пропуснали, и да потвърдят, че жабата представлява отделен вид.

Водещият автор на изследването, Сантяго Рон, е изследвал оригиналните екземпляри в Лондон, докато проучвал проблема с тяхната класификация. Според изследователския екип правилното свързване на научните имена с реални популации е от съществено значение за точното разбиране на биоразнообразието.

Изненади сред познатите видове

Историята на Pristimantis milpe показва, че научните открития невинаги изискват експедиции до напълно непознати места. Понякога важни отговори се крият в съществуващи музейни колекции или в животни, които са били пред очите на хората в продължение на поколения.

Учените смятат, че все още има множество неразгадани въпроси за биоразнообразието на Земята, включително сред животни, които изглеждат добре познати. Съчетаването на исторически изследвания, съвременни технологии и наблюдения на терен продължава да разкрива нови подробности за природния свят.

Жабата разбойник Милпе напомня, че дори широко разпространените видове могат да крият научни изненади — а музеите все още могат да пазят открития, които чакат да бъдат направени.