Животните ни усещат

Човешката дейност променя природните пейзажи от векове, но ново изследване показва, че за дивите животни има значение не само как изглежда средата, а и дали и колко хора присъстват в нея.

Учени са съчетали данни от проследяването на животни с анонимизирана информация от мобилни телефони, за да разграничат ефекта от самото човешко присъствие от този на пътищата, градовете и другите трайни промени в природата.

Проучването, публикувано в списание Science, анализира движението на 4581 бозайници и птици от 37 вида в континенталната част на САЩ. Изследователите са сравнили съответстващи периоди през 2019 и 2020 г., когато ограниченията заради COVID-19 доведоха до рязка промяна в начина и местата, на които хората се придвижват.

Пандемията създаде уникална възможност

Пандемията се превърна в необичаен естествен експеримент за учените. Обикновено е трудно да се измери пряко човешкото присъствие, тъй като подробни данни за движението на хората рядко са публично достъпни.

Затова предишни изследвания върху дивата природа често са използвали косвени показатели – например степента на урбанизация, земеделските площи или наличието на ограничения заради локдауните.

В този случай обаче учените са разполагали с анонимизирани данни за местоположението на мобилни телефони на ниво квартали. Те са ги съпоставили със седмични GPS данни от проследявани животни. Така са могли да наблюдават как животните реагират, когато броят на хората в дадена зона се променя, без самият пейзаж непременно да се променя.

Скот Янко, научен еколог от Smithsonian’s National Zoo and Conservation Biology Institute и един от водещите автори на изследването, посочва, че необичайно достъпните по време на пандемията данни от мобилни телефони са позволили на екипа да измери човешкото присъствие много по-пряко. Според него това е разкрило ефекти, които биха останали незабелязани, ако учените се бяха съсредоточили единствено върху промените в местообитанията.

Не само местата, но и хората имат значение

Резултатите показват, че реакциите на дивите животни обикновено не могат да бъдат обяснени само с промените в ландшафта. Около 57% от изследваните видове са били повлияни едновременно от човешкото присъствие и от промените в околната среда.

Човешкото присъствие е било свързано с промени в територията, която животните използват, или в размера на екологичната им ниша при 67% от изследваните видове бозайници и 68% от видовете птици.

Двата фактора също са взаимодействали. В много случаи реакцията на животното към хората е зависела от това колко силно вече е била променена околната среда. Обратното също е било вярно – ефектът от променения ландшафт частично е зависел от броя на хората в района.

Около 67% от видовете бозайници и 41% от видовете птици са намалили използваното от тях местообитание под комбинираното влияние на човешкото присъствие и промените в ландшафта.

Интересното е, че животните изглежда са били особено чувствителни към присъствието на хора в сравнително слабо застроени райони, включително национални паркове, в сравнение със силно урбанизираните места.

Различните видове реагират по различен начин

Един от най-ясните изводи е, че няма универсална реакция на дивите животни към хората.

Вълците например са разширили използваното от тях местообитание при по-силно човешко присъствие. Изследователите предполагат, че това може да е свързано с дългата история на конфликти между хора и вълци. Възможно е животните да се разпръскват или да изминават по-големи разстояния, за да избягват хората.

При белоопашатите елени картината е различна. Тяхната екологична ниша се е разширявала с увеличаването на промените в ландшафта, но се е свивала при по-силно човешко присъствие. При канадските жерави е наблюдаван обратният модел.

Рут Оливър, асистент-професор в Bren School of Environmental Science & Management към UC Santa Barbara и също водещ автор на изследването, подчертава, че тези различия показват необходимостта от консервационни стратегии, съобразени с конкретния вид, вместо от общи предположения за поведението на дивите животни.

Всеки вид има свои специфични нужди от местообитание, поведение и заплахи, отбелязва тя.

Какво означава това за опазването на природата

Изследването е част от международната COVID-19 Bio-Logging Initiative, която проследява как животните са реагирали на драматичните промени в човешката активност по време на пандемията.

По-широкото научно сътрудничество включва около 600 партньори и е събрало приблизително 1 милиард данни за местоположение от около 13 000 животни.

Новите резултати подсказват, че при планирането на мерки за опазване на природата може да е необходимо да се отчита не само наличието на постоянна инфраструктура, но и кога и къде хората физически присъстват.

Това би могло да има значение при определянето на достъпа на посетители, управлението на защитени територии и избора на подходящо време за човешки дейности в чувствителни местообитания.

Важно е обаче да се отбележи, че изследването не показва дали наблюдаваните промени в поведението са полезни или вредни за животните. Те може да са успешна адаптация към променените условия, но могат и да отразяват стрес.

Оливър посочва, че екипът вече проучва дали животните, които променят поведението си заради човешкия натиск, са изложени на по-висок или по-нисък риск от смърт.

Изследването добавя още един важен елемент към разбирането на отношенията между хората и дивата природа. Пътищата и градовете безспорно променят животинските местообитания, но значение има и самото присъствие на хората. А реакцията към него може да бъде драматично различна при отделните видове.