Крокодилите се променят

Връщането към позната територия е добре познато поведение при соленоводните крокодили, които понякога изминават огромни разстояния, за да се върнат обратно.

Ново изследване от Бангладеш обаче показва, че крокодилите, отглеждани в плен, може да реагират по съвсем различен начин.

След освобождаването си в Сундарбанс зрели животни, прекарали години в развъдни центрове, не са направили опит да се върнат, а са се установили в дивата природа.

Публикуваното в списание Wildlife Research проучване може да даде на природозащитниците нов подход за възстановяване на популациите на соленоводни крокодили, които са намалели значително.

Силен инстинкт за завръщане

Поведението, известно като хоминг, се среща при много животни и им помага да се връщат към гнезда, места за хранене или познати територии. Крокодилите са особено добри навигатори и многократно са наблюдавани да се насочват обратно към местата, където първоначално са били уловени.

Ру Сомавира, поведенчески еколог и доцент в Murdoch University, обяснява, че тази силна способност може да създава сериозни трудности при програмите за преместване.

Докато дивите крокодили често се опитват да се върнат към първоначалните си територии, досега се е знаело значително по-малко за поведението на животни, отгледани в плен.

За да проучат този въпрос, учените се насочили към соленоводните крокодили в мангровите гори на Сундарбанс в Бангладеш.

Популация, която се възстановява бавно

Броят на соленоводните крокодили в Бангладеш рязко намалява заради интензивния търговски лов. През 1973 г. е въведена законова защита, но въпреки нея популацията не показва значително измеримо възстановяване.

Повечето от известните останали крокодили в страната обитават Сундарбанс. Според скорошно проучване там са останали само около 140 зрели крокодила. Традиционните програми за повторно въвеждане в природата често разчитат на малки крокодили.

Проблемът е, че те имат много ниска преживяемост и се нуждаят от години, за да достигнат полова зрялост.

Според Сомавира освобождаването на по-възрастни животни, отгледани в плен, може да бъде алтернатива, но само ако те успеят да се приспособят към непозната среда, вместо да се опитват да се върнат там, където са живели.

Пет крокодила под наблюдение

Изследователите поставили сателитни проследяващи устройства на пет зрели соленоводни крокодила и наблюдавали движенията им в продължение на няколко месеца.

Групата включвала три женски крокодила, прекарали между осем и 22 години в плен, един див крокодил, освободен на същото място, където е бил уловен, и още едно диво животно, преместено на приблизително 132 километра от първоначалната му територия.

Разликата в поведението им била отчетлива. Нито една от трите женски, отгледани в плен, не показала признаци, че се опитва да се върне към развъдния център. Вместо това те установили сравнително малки индивидуални територии и се движели по начин, сходен с този на местните диви крокодили.

По думите на Сомавира това показва, че крокодилите, отгледани в плен, вероятно са успели да се приспособят към новата среда по-добре, отколкото учените са очаквали.

Дивият крокодил пое към дома

Преместеният див крокодил, наречен Джонгра, демонстрирал съвсем различно поведение. Макар че по време на изследването не успял да достигне първоначалното място, където е бил уловен, движенията му постоянно били насочени натам.

Джонгра изминавал значително по-големи разстояния всеки ден и обхващал много по-широка територия от останалите животни.

В някои дни той се придвижвал на повече от 30 километра — поведение, което изследователите определят като типично за силно изразен инстинкт за завръщане.

Нова възможност за опазване

Резултатите показват, че освобождаването на подрастващи или зрели крокодили, отгледани в плен, може да се превърне в полезен инструмент за укрепване на дивите популации.

Учените обаче подчертават, че преместването на диви крокодили все още изисква внимателно планиране. Техният инстинкт да се върнат към познатата си територия може да остане силен дори след транспортиране на големи разстояния.

Проучването не доказва, че всички крокодили, отгледани в плен, ще се адаптират успешно. Наблюдавани са само пет животни, което ограничава възможностите за по-общи заключения.

Въпреки това резултатите дават обнадеждаващи доказателства, че зрелите крокодили от плен може да имат по-голяма природозащитна стойност, отколкото се е смятало досега.

В региони, където числеността на крокодилите остава критично ниска, освобождаването на по-големи животни, които вече са по-близо до възрастта за размножаване, може да предложи практична алтернатива на разчитането единствено на уязвими малки.