Алпийска тревога

На пръв поглед растителното разнообразие по планинските върхове на Европа се увеличава с повишаването на температурите.

Ново проучване обаче показва, че зад тази привидно положителна промяна се крие тревожна тенденция.

Все повече растения от по-ниските части на планините се изкачват нагоре, но видовете, специално приспособени към голяма надморска височина, постепенно изчезват от отделни върхове.

Изследването, публикувано в списание Science, анализира дългогодишни данни за растителността на 62 планински върха в Европа. Учените установяват, че през последните две десетилетия загубата на местни видове се е ускорила. Това показва, че увеличаването на общия брой растения невинаги е доказателство за здрава екосистема.

Растенията се изкачват нагоре

В продължение на дълги периоди високопланинската среда е действала като мощна естествена бариера. Краткият вегетационен сезон, постоянните студове и ниските температури не позволявали на много растения да оцелеят в близост до върховете.

Със затоплянето на Европа тези ограничения постепенно отслабват. Растения, които преди са обитавали по-ниските склонове, разширяват разпространението си нагоре и навлизат в алпийските растителни общности.

На пръв поглед това изглежда положително, защото на много върхове вече се срещат повече растителни видове. Новото проучване обаче показва, че едновременно с това изчезват растенията, които отдавна са приспособени към суровите условия на голяма надморска височина.

Повече видове, но и важни загуби

Изследователите използвали данни от GLORIA — международна програма за наблюдение на биоразнообразието във високите планини.

Включените в проучването 62 европейски върха били изследвани четири пъти между 2001 и 2022 г. Учените сравнявали видовете, регистрирани при всяко посещение, и отбелязвали растенията, които вече не могат да бъдат открити.

Делът на видовете, изчезнали от отделните върхове, се увеличавал с всеки следващ период на наблюдение. Особено засегнати били растенията, чието обичайно разпространение е съсредоточено на височини над съответния изследван връх.

Това поставя високопланинските специалисти в сериозно неблагоприятно положение. Тези растения вече обитават едни от най-студените части на европейските планини и разполагат с все по-малко подходящи места, към които да се преместят.

Затоплянето е свързано с изчезването

Йоханес Весели от Виенския университет и водещ автор на изследването обяснява, че растенията са изчезвали по-често от върховете, където затоплянето е било по-силно.

Според него връзката с покачването на температурата е била дори по-ясно изразена от общото въздействие на изминалото време.

Рискът от локално изчезване се увеличавал и в по-топлата, по-ниска част от естествения височинен диапазон на даден вид.

Харалд Паули, който координира GLORIA към Австрийската академия на науките и Университета BOKU, обяснява, че растенията, които вече се намират в по-топли от обичайното части на своя ареал, изглеждат по-уязвими при допълнително повишаване на температурите.

Загубите може да са закъснели с десетилетия

Високопланинските растения често са изключително устойчиви на сурови условия и могат да живеят дълги години. Тези особености им помагат да оцелеят продължително време, дори когато средата постепенно става все по-неподходяща.

Учените наричат тази забавена реакция „дълг на изчезването“. Една популация може да продължи да съществува години след като условията са започнали да надхвърлят нейната поносимост. Числеността ѝ обаче постепенно намалява, докато видът накрая изчезне от съответното място.

Проучването установява, че локалното изчезване често е било предшествано от продължителен спад в популацията. Това подкрепя предположението, че част от наблюдаваните днес загуби може да са последица от затопляне, започнало преди десетилетия.

Координаторът на проекта Щефан Дулингер предупреждава, че тази хипотеза се нуждае от допълнително проучване. Нарастващият брой изчезвания може да отразява забавен ефект от по-ранни промени в околната среда, но все още няма достатъчно доказателства за окончателно заключение.

Несигурно бъдеще за алпийските екосистеми

Резултатите показват защо общият брой видове на даден връх не е достатъчен, за да се оцени състоянието на екосистемата.

На върха могат да се появят нови растения от по-ниските части на планината, докато редки високопланински видове изчезват. За тях няма накъде да се оттеглят, когато вече са достигнали най-високите части.

Така в краткосрочен план броят на видовете може да нарасне, но постепенно да се загубят характерните растителни общности, които правят алпийските екосистеми уникални.

Дългосрочното наблюдение ще бъде решаващо за разбирането на тази промяна. С продължаването на затоплянето учените трябва да следят не само кои нови растения достигат европейските върхове, но и кои отдавна установени високопланински видове тихо изчезват.