Земята и дивата природа

На пръв поглед земеделските земи и горите могат да изглеждат еднакво здрави и продуктивни, но за дивата природа разликите между тях могат да бъдат огромни.

Голямо европейско изследване показва, че не само видът на земята, но и начинът, по който тя се използва и управлява, влияят върху това кои животни могат да оцелеят там.

Резултатите разкриват и важна разлика между широко разпространените видове и тези със специфични изисквания към местообитанието.

Мащабно изследване в Европа

Учени от Университета в Съри, Института за приложен системен анализ в Австрия и Природонаучния музей изследват местообитанията на 229 вида гръбначни животни, свързани със земеделски и горски територии в Европа. В анализа са включени 123 вида птици, 86 бозайници и 20 влечуги и земноводни.

Вместо да разглеждат само климатичните условия, изследователите се фокусират върху начина на използване на земята и интензивността на нейното управление. С помощта на модели за разпространение на видовете те оценяват връзката между различните ландшафти и присъствието на отделните животински видове в европейските им ареали.

Какво означава интензивност на земеползването?

Интензивността на земеползването показва колко активно се управлява дадена територия. В земеделието по-високата интензивност може да означава по-широка употреба на селскостопанска техника, торове и пестициди. При горите интензивното управление може да включва по-кратки цикли на добив и по-еднообразни насаждения.

Тези различия са важни, защото промените в структурата и начина на управление на ландшафта могат да променят условията, достъпни за дивите животни.

Проучването обаче показва, че самият тип земя обикновено оказва по-силно влияние върху пригодността на местообитанието, отколкото единствено интензивността на управлението.

Земеделските земи показват ясна разлика

Видовете, свързани с обработваеми земи и тревни площи, като цяло са се оказали в по-подходящи условия при земеделие с по-ниска интензивност, отколкото в територии, управлявани по-интензивно.

Тази закономерност подсказва, че намаляването на натиска върху някои земеделски ландшафти може да създаде условия, благоприятни за по-голямо разнообразие от видове.

Изследователите обръщат внимание и на възможната полза от възстановяването на водни и влажни зони, особено за животни, свързани със земеделските райони.

Това обаче не означава, че всички видове реагират по един и същи начин. Предпочитанията към местообитанията са силно различни, което прави широките обобщения за връзката между дивата природа и земеделието трудни.

Горите разкриват друга картина

При видовете, свързани с горите, връзката с интензивността на управлението се оказва по-сложна. Според изследването интензивността има най-силно влияние върху широко разпространените видове, които в някои случаи изглежда се възползват от по-интензивно управлявани горски територии.

За разлика от тях, редките и по-специализираните видове обикновено имат различни изисквания към местообитанието. Това е важно, защото един ландшафт може да осигурява добри условия за обичайните животни, но да не предлага необходимата среда за видовете с по-тесни предпочитания.

Градовете също могат да подхождат

Един от интересните резултати е свързан с градските територии. Градската среда е определена като най-подходящо местообитание за много от изследваните видове, особено за широко разпространени животни, които могат да живеят в близост до хората.

Това обаче не означава, че разрастването на градовете автоматично е полезно за биоразнообразието. По-скоро резултатът показва колко различно могат да реагират отделните видове на среда, силно променена от човека.

Широко разпространените и адаптивни видове могат да се приспособят към условията в градовете, докато животните със специфични изисквания често зависят от по-слабо застроени и по-малко нарушени ландшафти.

Защо редките видове са важни?

Разликата между широко разпространените и специализираните видове е един от основните изводи на изследването. Видовете с широк ареал могат да използват различни типове среда, което им дава повече възможности, когато ландшафтът се променя.

При видовете с по-тесни изисквания ситуацията е различна. Ако подходящите условия изчезнат, те могат да разполагат с много по-малко алтернативи.

Затова за тях опазването на конкретни характеристики на местообитанието може да се окаже по-важно от простото поддържане на големи зелени площи.

Изследователите посочват, че намаляването на интензивността на управлението в някои обработваеми земи и тревни площи, възстановяването на влажни зони и ограничаването на интензивното горско стопанство могат да донесат ползи за опазването на определени видове, особено за специализираните горски животни.

Какво показват резултатите?

Проучването показва защо опазването на местообитанията не може да се основава само на един подход. Две територии могат да изглеждат еднакво зелени, но да имат напълно различна стойност за дивата природа в зависимост от начина на използване на земята, растителността и интензивността на управлението.

Разбирането на тези различия може да помогне на учените и специалистите по управление на земите да определят кои среди са най-важни за конкретни видове.

То също така подчертава необходимостта да се обръща внимание на по-рядко срещаните животни при оценката на промените в земеделските, горските и градските територии.

Европейското изследване представя подробна картина на начина, по който моделите на земеползване влияят върху местообитанията на дивите животни.

По-доброто разбиране на тези различия може да направи планирането на местообитанията по-целенасочено и да помогне за опазването на разнообразието от видове, зависещи от конкретни ландшафти.