Древни гори

Ценността на една стара гора не се измерва само с броя на растенията в нея. Големите дървета, пластовете на короните и разлагащата се дървесина създават различни условия за живот на малко пространство.

Изследване в националния парк „Полино“ в Южна Италия показва, че тази сложна структура има важна връзка с растителните видове, които могат да се развиват там.

Резултатите са публикувани в Ecology and Evolution.

Какво изследват учените

Екипът е проучил девет потенциални участъка със стари гори в Южните Апенини — от средиземноморски гори до букови гори на голяма надморска височина. В окончателния анализ са включени 142 пробни площи в осем участъка.

Учените са описали живите дървета и младата растителност, характеристиките на короните, падналата дървесина и степента ѝ на разлагане. Установили са и видовете съдови растения, като са отчели особеностите на терена. Така са събрали 24 показателя за структурата на горите.

За да разграничат влиянието на горската структура от това на релефа, изследователите са разработили индекс за структурна разнородност и са приложили няколко статистически метода.

Защо устройството на гората е важно

Около 18,8% от различията в горската структура могат да се обяснят с особеностите на терена. При състава на растителните общности обаче структурата на гората самостоятелно е свързана с 23,5% от различията, а релефът — с 12,8%. Други 31,3% са свързани със съвместното влияние на двата фактора.

Особено значение имат големите дървета, гъстотата на короните, разнообразието от дървесни видове и разлагащата се дървесина. Те създават места с различна сянка, влажност и повърхности, върху които растенията могат да растат. Така в една гора могат да съществуват видове с различни изисквания към средата.

Повече видове не разказват цялата история

В пробните площи учените са открили 153 таксона съдови растения. Проучването е постигнало 98,65% обхват на извадката, а оценката за общото богатство е около 170 таксона.

Самият брой обаче не показва кои растения обитават гората. Във високопланинските букови гори екипът е установил характерни планински видове, свързани с по-хладните условия. Смесените гори са приютявали други растителни общности, приспособени към по-топла среда.

Някои многократно нарушавани гори дори са имали повече растителни видове от сравнително незасегнатите. Сред тях обаче често е имало по-голям дял широко разпространени растения, свързани с богати на хранителни вещества условия.

Какво означава това за опазването

Ръководителят на изследването Данило Траваша от Университета на Базиликата обяснява, че проследяването на много характеристики едновременно е помогнало да се отдели влиянието на структурата от това на терена. Никодемо Г. Пасалакуа от Университета на Калабрия подчертава, че при опазването на горите е важно да се гледа кои видове присъстват, а не само колко са.

Старите дървета, многослойните корони и разлагащата се дървесина поддържат специализирани местообитания, които могат да изчезнат при чести нарушения. Затова според изследователите запазването на горската покривка само по себе си не е достатъчно. Необходими са също опазване на зрелите дървета, естественото възобновяване, стоящата мъртва дървесина и непрекъснатостта на екологичните процеси.

Екипът препоръчва дългосрочно наблюдение чрез проучвания на растителността, анализ на дървесните годишни пръстени, измервания на почвата и микроклимата и дистанционни методи. Както обяснява Джанлука Пиовезан от Университета на Туша, релефът задава условията, в които гората се развива, а продължителните екологични процеси създават допълнителната сложност, важна за биоразнообразието.

При нарастващия натиск върху средиземноморските планински екосистеми тези данни могат да помогнат за опазването на характерните им растителни общности.