Кога дърветата вредят

Засаждането на дървета изглежда като очевидна мярка срещу климатичните промени. Но една тревиста равнина или савана не е непременно място, на което липсва гора.

Възстановяването на природата има по-голям шанс за успех, когато е съобразено с местната екосистема, водните ресурси и видовете, които вече живеят там.

Не всяка открита местност е увредена

Мащабните инициативи имат амбициозни цели. Например предизвикателството от Бон предвижда до 2030 г. да бъдат обхванати от възстановителни дейности 350 млн. хектара обезлесени и деградирали земи. Възстановяване обаче не означава дървета навсякъде.

Тревистите местности, храсталаците и саваните понякога изглеждат „празни“ в сравнение с гъста гора. Много от тях всъщност са древни екосистеми, приспособени към суша, непостоянни валежи и трудни условия. Ако бъдат залесени масово, това може да промени местообитанията, да застраши местните видове и да увеличи натиска върху оскъдната вода.

Климатичната сметка е по-сложна

Дърветата поглъщат въглероден диоксид, но това не е единственият им ефект върху околната среда. В сухите райони неподходящите видове и мащабното засаждане могат да увеличат потреблението на вода, да намалят оттока към реките и да засегнат подземните запаси. Това оставя по-малко вода за земеделието и местните общности.

Има значение и колко слънчева енергия отразява повърхността. Откритите тревисти терени и светлите почви често отразяват повече светлина от тъмните дървесни корони. Замяната им с гора намалява тази отражателна способност, наречена албедо, и може частично да неутрализира охлаждащия ефект от погълнатия въглерод.

Затова дори успешно прихваналите се дървета невинаги носят очакваната климатична полза, ако са засадени на неподходящо място.

Какво показват сухите райони в Африка

Инициативата „Великата зелена стена“, започнала през 2007 г., първоначално си поставя за цел да създаде широк пояс от дървета през Сахел срещу опустиняването. С времето подходът ѝ се разширява към възстановяване на цели ландшафти, устойчиво земеделие и укрепване на местните общности.

В Нигер фермери са възстановили приблизително пет милиона хектара чрез естествено възобновяване, управлявано от земеделските стопани. Вместо да разчитат само на нови фиданки, те пазят и поддържат местни дървета и храсти, които израстват от съществуващи корени, пънове и семена. Така се подкрепя растителност, която вече е приспособена към климата, и може да се подобри земеделската продуктивност.

Как да измерваме успеха

Засаждането на дървета остава полезно там, където горите са унищожени и местните видове имат подходящи условия да се развиват. Рискът идва, когато броят засадени фиданки се превърне в по-важна цел от състоянието на екосистемата.

По-смислени показатели са по-здравите почви, устойчивите водни ресурси, местните видове и поминъкът на хората. Понякога най-доброто възстановяване не създава нова гора, а опазва и подпомага вече съществуващия открит ландшафт.